5 авг. 2008 г., 16:33

Постлан с добри намерения

1.3K 0 29

Този път за наникъде води.
Буренясва отдавна. Полека.
Край канавките куци неволи
се надвикват със глухото ехо.

Бе живот. И мухлясал, и жилав.
Но го късахме - с просешка ярост.
Уж посяхме дърво, а бесило
избуя над самата ни вяра.

И летяхме. Доскоро. До мръкнало.
До финала на гонг с окарина.
Грешен път без табели за пъкъла
изградихме. След нас ще се срине.


05.08.2008 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пътят към Ада наистина е постлан с добри намерения, но все пак не мисля, че нещата стоят чак толкова зле.. Стиховете са написани добре и с чувство, но предполагам, че просто не съм съгласна с тезата ти... Мисля, че животът е много по-красив от това, което твоята поезия показва.
  • и тук бях, но...и аз не намерих думи за коментар...Даре...!!!
  • Тя Алиса малка и нашийник от клуп не мое разпознае. Както и коневръз от ешафод. Ма като порасне си престаам ква глутница културтрегери ще генерира след себе си...

    Апропо, не мога да коментирам така култово като тебе, Дарче, но кво? То ясно, че при тебе слабо нема.
    И онова странно вкочанено мое залитане напред е поклон, а не вестибуларна неустойчивост. Здравес!
  • Пак съм тук, Дар.
    Какво остава след "вярата, бесилото и кръстовете"...
  • Сила си ти!!!!!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....