5.08.2008 г., 16:33

Постлан с добри намерения

1.3K 0 29

Този път за наникъде води.
Буренясва отдавна. Полека.
Край канавките куци неволи
се надвикват със глухото ехо.

Бе живот. И мухлясал, и жилав.
Но го късахме - с просешка ярост.
Уж посяхме дърво, а бесило
избуя над самата ни вяра.

И летяхме. Доскоро. До мръкнало.
До финала на гонг с окарина.
Грешен път без табели за пъкъла
изградихме. След нас ще се срине.


05.08.2008 г.
Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пътят към Ада наистина е постлан с добри намерения, но все пак не мисля, че нещата стоят чак толкова зле.. Стиховете са написани добре и с чувство, но предполагам, че просто не съм съгласна с тезата ти... Мисля, че животът е много по-красив от това, което твоята поезия показва.
  • и тук бях, но...и аз не намерих думи за коментар...Даре...!!!
  • Тя Алиса малка и нашийник от клуп не мое разпознае. Както и коневръз от ешафод. Ма като порасне си престаам ква глутница културтрегери ще генерира след себе си...

    Апропо, не мога да коментирам така култово като тебе, Дарче, но кво? То ясно, че при тебе слабо нема.
    И онова странно вкочанено мое залитане напред е поклон, а не вестибуларна неустойчивост. Здравес!
  • Пак съм тук, Дар.
    Какво остава след "вярата, бесилото и кръстовете"...
  • Сила си ти!!!!!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...