16 окт. 2011 г., 20:02

Посвещение

682 0 0

 

Пожелавам ти:

 

да си в плен на сълзи маргаритени,

показващи пътя към самодивските тайници,

да пуснат ластари в сърцето ти дъхави буйни лозници

(този път си изплакал,

твойте сълзи са ми стари познайници),

да те изпратят със плач наредени под строй годеници,

забулили с бели кърпи очите си.

Бъдещи булки, а в душите отдавна вдовици!

Да се подпреш на най-човешкото рамо,

съвестта си да предадеш – да му е вярна наложница

и през гората да тръгнеш, изпроводен от вълците –

твои братя и свита – завинаги... Любовта е покойница!

Те ще вият на гроба й (ти на смърт я осъди).

Запали от скръбта си свещица, не посочвай виновници.

Утре теб ще те няма, а тя вечно ще бъде!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....