Oct 16, 2011, 8:02 PM

Посвещение

  Poetry
679 0 0

 

Пожелавам ти:

 

да си в плен на сълзи маргаритени,

показващи пътя към самодивските тайници,

да пуснат ластари в сърцето ти дъхави буйни лозници

(този път си изплакал,

твойте сълзи са ми стари познайници),

да те изпратят със плач наредени под строй годеници,

забулили с бели кърпи очите си.

Бъдещи булки, а в душите отдавна вдовици!

Да се подпреш на най-човешкото рамо,

съвестта си да предадеш – да му е вярна наложница

и през гората да тръгнеш, изпроводен от вълците –

твои братя и свита – завинаги... Любовта е покойница!

Те ще вият на гроба й (ти на смърт я осъди).

Запали от скръбта си свещица, не посочвай виновници.

Утре теб ще те няма, а тя вечно ще бъде!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...