10 окт. 2014 г., 11:51

Посвещение

514 0 0

На фронта се би -

за нашата свобода!

Кръвта си проля -

за нашите деца!

 

Живя с надежда -

да бъда щастлива!

Умря - /по-добре/,

да не ме виждаш гнида!

 

Птица с пречупени криле.

Надежда няма!

Приземена на пусто поле,

без душа, без сърце...!!!

 

Няма ги твоите ръце -

да ме повдигнат.

Няма го твойто лице,

добро и грижовно -

липсва ми всичко духовно!

Мрак и студ.

Народът е "луд"

Няма те - /по-добре/,

не си част от вълчата злоба!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...