10 окт. 2014 г., 11:51

Посвещение

509 0 0

На фронта се би -

за нашата свобода!

Кръвта си проля -

за нашите деца!

 

Живя с надежда -

да бъда щастлива!

Умря - /по-добре/,

да не ме виждаш гнида!

 

Птица с пречупени криле.

Надежда няма!

Приземена на пусто поле,

без душа, без сърце...!!!

 

Няма ги твоите ръце -

да ме повдигнат.

Няма го твойто лице,

добро и грижовно -

липсва ми всичко духовно!

Мрак и студ.

Народът е "луд"

Няма те - /по-добре/,

не си част от вълчата злоба!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...