10 oct 2014, 11:51

Посвещение

  Poesía » Civil
511 0 0

На фронта се би -

за нашата свобода!

Кръвта си проля -

за нашите деца!

 

Живя с надежда -

да бъда щастлива!

Умря - /по-добре/,

да не ме виждаш гнида!

 

Птица с пречупени криле.

Надежда няма!

Приземена на пусто поле,

без душа, без сърце...!!!

 

Няма ги твоите ръце -

да ме повдигнат.

Няма го твойто лице,

добро и грижовно -

липсва ми всичко духовно!

Мрак и студ.

Народът е "луд"

Няма те - /по-добре/,

не си част от вълчата злоба!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...