Посветено
Очите ти са две звездици.
Пътят ти бе озарен от пътеводна светлина,
но всичко кратко беше.
От живота ти нищо не видя!
Скъпо човече!
Кръвта си млада ти разля.
И какъв е смисълът на всичко това.
Живота си млад пропиля.
Законите човешки казват:
Живота си не отнемай сам.
Колко е зловещо да си тръгнеш неразбран.
Скъпо човече - прости на всички нас!
Очите твой не ще забравим.
Смехът ти навеки ще звучи.
Всеки спомен свързан с теб ще остане
за нас като имане в бездънни води!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Любомирова Все права защищены
