Jul 8, 2013, 9:43 AM

Посветено

  Poetry
641 0 0

Очите ти са две звездици.
 Пътят ти бе озарен от пътеводна светлина,
но всичко кратко беше.
От живота ти нищо не видя!


Скъпо човече!
Кръвта си млада ти разля.
И какъв е смисълът на всичко това.
Живота си млад пропиля.


Законите човешки казват:
Живота си не отнемай сам.
Колко е зловещо да си тръгнеш неразбран.
Скъпо човече - прости на всички нас!

 

 

Очите твой не ще забравим.
Смехът ти навеки ще звучи.
Всеки спомен свързан с теб ще остане 
за нас като имане в бездънни води! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Любомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...