31 июл. 2006 г., 01:26

Посветено

1K 0 0

На моите Светлини
във няколко куплета...
Дано ме помнят някой ден,
когато пепелта отлита
с изгрев на поредния им ден.

И там недей да плачеш скъпи,
твърде груб е днес света
и твоят смях , закачки детски,
отминава с вдигната глава.

Както малката русалка
от снимка или акварел,
която пак ми се усмихва
с поглед чист, неосквернен.

Но ти си войн, творец- творение
и пак самотен си, уви,
мое бледо отражение,
и без мен ще съществуваш ти.

Аз ще те запазя мили,
в дъха на общите ни часове,
когато бремето извечно
деляхме в своето сърце.

И мои светлини...горете още,
Светлината е живот.
Какъвто дадохте на мене,
заедно с вашата любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...