31.07.2006 г., 1:26

Посветено

998 0 0

На моите Светлини
във няколко куплета...
Дано ме помнят някой ден,
когато пепелта отлита
с изгрев на поредния им ден.

И там недей да плачеш скъпи,
твърде груб е днес света
и твоят смях , закачки детски,
отминава с вдигната глава.

Както малката русалка
от снимка или акварел,
която пак ми се усмихва
с поглед чист, неосквернен.

Но ти си войн, творец- творение
и пак самотен си, уви,
мое бледо отражение,
и без мен ще съществуваш ти.

Аз ще те запазя мили,
в дъха на общите ни часове,
когато бремето извечно
деляхме в своето сърце.

И мои светлини...горете още,
Светлината е живот.
Какъвто дадохте на мене,
заедно с вашата любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...