26 апр. 2009 г., 15:48

Посветено - на един неПознат

Поэзия » Другая

795 0 11

Колко струва да кажеш:
Обичам те?!
Колко струват?!
Мечтите ти, дръзките?

За да сменяш своята същност?
Не можеш. Или не искаш?!
Само сменяш
виртуалната визия.

И си хрисим,
по-хрисим от всичко.
но все си е същата...

Колко струва, "приятелю",
и на халос профукано време?!
Не аз, ти проигра свободата си.

После...
Казваш, че мразиш "боклуци"...
Ще замълча.
Значи себе си мразиш, така ли?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

face04 (Таня Кирилова)

Да!Пълно е с подлеци около нас.Поздравления за стиха!

2009-04-27T09:02:04+03:00
враната (Маргарита Василева)

Пълно е с маскирани гадини...Ама се разпознават лесно.
Голд си!

2009-04-27T07:47:39+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

силно...направо поетична плесница!
Нели...много хубав стих.

2009-04-27T00:42:42+03:00
ria (Гергана Иванова)

Като има кой да кълве ще има и виртуални рибари, Нели!
Явно кризата с боклука е много напреднала...

2009-04-26T20:37:34+03:00
voda (Елица Ангелова)

Стих - като една звучна плесница, за Непознатия!
Браво!

2009-04-26T20:07:25+03:00