24 июн. 2009 г., 16:49

Посветено на хаоса и на Исус

789 0 4

Огън и плам - завихряне, отхвърляне,

бушува и изгаря -

                                 радост и щастие,

                                 омраза и любов,

                                 печал и скръб.

Навява тихи спомени,

нашепват звездите

за отминалите дни,

и просякът, беден тялом,

става той духовен вожд.

                                И ето поспира,

                                крачка, две и

                                тръгва

                                по пътя скромен,

                                но и труден.

И широта, и слава

в бъднините пребъдва!

                                Той, силният духом,

                                и върви, и върви

                                искрей светлина

                                и огрява - свети

                                той в нощта земна.

И светъл лъч е той,

пътеки свои той поднася,

лотос бял -

думи - слово - меч,

и върви - не спира

огрява - далечни върхари.

 

И взима - и дава

на хората вечен живот!

 

1998г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...