Огън и плам - завихряне, отхвърляне,
бушува и изгаря -
радост и щастие,
омраза и любов,
печал и скръб.
Навява тихи спомени,
нашепват звездите
за отминалите дни,
и просякът, беден тялом,
става той духовен вожд.
И ето поспира,
крачка, две и
тръгва
по пътя скромен,
но и труден.
И широта, и слава
в бъднините пребъдва!
Той, силният духом,
и върви, и върви
искрей светлина
и огрява - свети
той в нощта земна.
И светъл лъч е той,
пътеки свои той поднася,
лотос бял -
думи - слово - меч,
и върви - не спира
огрява - далечни върхари.
И взима - и дава
на хората вечен живот!
1998г.
© Сириус Надежда Всички права запазени