14 окт. 2008 г., 11:41

"Посветено на майка ми"

1.8K 0 2
 

Мила моя мамо, строга и добра

от все сърце ти благодари

твойта дъщеря, че съм тук сега,

на планетата Земя.

 

Нашият Създател теб

избра да дадеш тяло

на моята душа и да съм

аз това, което съм сега.

 

Научи ме ти, да съм упорита,

трудолюбива и добра.

Никога да не се предавам

аз и да се боря всеки час.

 

Обичам те така, както

никой друг на света.

Моля те, прости за всички

причинени от мен сълзи

в твоите красиви очи.

 

Подкрепа си ми ти в моите

радости и тъги. Моля се

за теб всеки ден и час

дълго да живееш ти и да

си опора в моите дни.

 

Целувам твоята уморена

и отрудена ръка и помни,

че твойта дъщеря, където

и да е тя, те носи в своята душа.

 

Мила мамо, поклон пред

тебе правя аз. Моля те не

остарявай никога ти

и вечно жива бъди!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Серафимова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова е трогателно!!!
    Прекрасно откровение, да!!!
    Поздрав!
  • Прекрасно откровение на любяща дъщеря!
    Всички трябва да благодарим на тях-
    нашите майки!Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...