Потънал в сън съдбата ми свенлива,

презирам мрачното в моята душа.

Животът ми минава по пътеката трънлива,

сърцето в мен за миг не оглуша.

В Божествена любов, потънал до колене,

с поглед бистър в утрешния ден.

Каквото да си казвам дявол да го вземе,

любовта в душата знам че винаги е с мен.

Потънал в сън забравих дните си горчиви,

не искам прошка Аз от никой защото съм простил.

Ще газя до край въглени парливи,

нося, нося в душата туй което съм носил.

В.Й.15.06.2016г.