Потънал
Потънал в сън съдбата ми свенлива,
презирам мрачното в моята душа.
Животът ми минава по пътеката трънлива,
сърцето в мен за миг не оглуша.
В Божествена любов, потънал до колене,
с поглед бистър в утрешния ден.
Каквото да си казвам дявол да го вземе,
любовта в душата знам че винаги е с мен.
Потънал в сън забравих дните си горчиви,
не искам прошка Аз от никой защото съм простил.
Ще газя до край въглени парливи,
нося, нося в душата туй което съм носил.
В.Й.15.06.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
