На сцената красиви кукли на конци

облечени в разкошни дрехи

обшити с перли и пайети

ефирни тоалети и лъскави обувки

говорещи за политика,

за бъдещето на един Народ.

Изгнаник. Луд. Слепец и Гений.

Очевидец, двама трима журналисти.

Невесел разказ за протест,

съхранен в душевен склад натъпкан със завист.

Самота.

Площад и Потърпевши.

Химн за свободата – без резултати.

Ежедневие.

Семеен обяд.

Рухването на един интелект

в мелницата от закачки.

В представите:

символ на младост неизживяна.

Тежък път. Тотална суша.

Наводнение.

Опустошение.

Участие в тъмен салон.

И пак.

Пиеса ръководена от Сатана.

Красиви кукли на конци

управлявани от мрака

в разкошни дрехи, перли и пайети,

демонизирани

в агония и страх обзети.

Бездушни политици.

Ограбващи, плячкосващи и ненаситни.

Молете се за тяхното спасение!

Повторение на кадъра.

Ще има ли още едно?

А кога е края?