13 мар. 2007 г., 09:20

ПОВЕЙ В КОСИТЕ МИ, ВЕТРЕ!

836 0 5

 ПОВЕЙ В КОСИТЕ МИ, ВЕТРЕ!

 

Повей в косите ми, буйни мой ветре

и в пространството ги разпилей!

Гали ме с ласки и със нежност!

Повей в косите ми! Повей!

 

Повей в душата ми, буйни мой ветре,

разпилей всичките ми спомени ти!

Искам да забравя за очите му,

искам да забравя колко много ме боли!

 

Повей в сърцето ми, буйни мой ветре,

ураган в него ако искаш направи!

Нека ме боли, нека ме изгаря отвътре,

но от сърцето ми ти го изтръгни!

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...