ПОВЕЙ В КОСИТЕ МИ, ВЕТРЕ!
Повей в косите ми, буйни мой ветре
и в пространството ги разпилей!
Гали ме с ласки и със нежност!
Повей в косите ми! Повей!
Повей в душата ми, буйни мой ветре,
разпилей всичките ми спомени ти!
Искам да забравя за очите му,
искам да забравя колко много ме боли!
Повей в сърцето ми, буйни мой ветре,
ураган в него ако искаш направи!
Нека ме боли, нека ме изгаря отвътре,
но от сърцето ми ти го изтръгни!
© something else All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
