jollyroger (Коста Качев)
1543 16
3 мар. 2014 г., 10:51

Повикай ме да гледаме Залеза!... 

  Поэзия » Пейзажная
489 0 3

 

 

Повикай ме да гледаме Залеза!...

 

Когато Слънцето допре водата,

а ти си в унес, като на молебен,

повикай ме при тебе на скалата:

да гледаме към Залезът вълшебен!...

 

Да гледаме в играта на вълните:

как нежно се преливат цветовете

и как в морето гаснат светлините,

а с тях угасват даже ветровете;

 

как в цветната каскада е прекрасно

с тържественият марш на сетивата,

но ме повикай, щото е ужасно

сама да си, дори и с красотата;

 

как Огненият диск ни се усмихва,

не бързащ във морето да изчезне,

внезапно как стихията утихва

във нощ очарователна и звездна!...

 

... Трепти пред нас с Енергия неземна,

(от Слънцето угасващо разпален-

единствен днес в Безкрайността вселенна),

с магията си Огън ритуален...

 

В последните отблясъци потъва

и гасне той в Стихията огромна...

...Не вярваш ли, но някъде се съмва,

и Изгрев е оттатък хоризонта!...

 

 

Коста Качев,

02.03.2014.

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??