Повикай ме да гледаме Залеза!...
Повикай ме да гледаме Залеза!...
Когато Слънцето допре водата,
а ти си в унес, като на молебен,
повикай ме при тебе на скалата:
да гледаме към Залезът вълшебен!...
Да гледаме в играта на вълните:
как нежно се преливат цветовете
и как в морето гаснат светлините,
а с тях угасват даже ветровете;
как в цветната каскада е прекрасно
с тържественият марш на сетивата,
но ме повикай, щото е ужасно
сама да си, дори и с красотата;
как Огненият диск ни се усмихва,
не бързащ във морето да изчезне,
внезапно как стихията утихва
във нощ очарователна и звездна!...
... Трепти пред нас с Енергия неземна,
(от Слънцето угасващо разпален-
единствен днес в Безкрайността вселенна),
с магията си Огън ритуален...
В последните отблясъци потъва
и гасне той в Стихията огромна...
...Не вярваш ли, но някъде се съмва,
и Изгрев е оттатък хоризонта!...
Коста Качев,
02.03.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
