13 мар. 2007 г., 18:27

Повод

1.2K 0 6
Седя, като
увяхнал патладжан.
Водката
прозрачно се усмихва.
Ще се оцъкля,
като онзи джам,
а махмурлука ми
ще бъде с лихва.
Момента е особен,
като мен.
Наздраве, барман!
И на хаирлия!
А той въздъхна
някак си,
смутен ми рече:
- Готин си,
но много пиеш.
- Как да не пия – бръщолевя аз. –
Тя вчера мойта…
Взе че си замина.
Какво да правя
сам-самин у нас?
Поне на бара,
с тебе сме комбина.
- Недей така – говори ми сериозен. -
С пиенето,
няма да я върнеш.
- Че няма, няма – казвам аз прогнозно. -
Но водката е друго…
Не омръзва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хухавел Кайлъшки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...