ПОВОД ЗА КЛЮКИ

Във един горещ следобед

гръмна музика пред блока.

В миг се насъбра народът

край площадката  широка.

Кой се жени - някой пита -

 през това горещо лято?

Кой - отвръща баба Мита -

ми на Денка дъщерята.

- Тихо, ето ги, излизат

и нали е сватба - викат.

Този, с лъскавата риза,

май ще да е годеникът.

- Ще се женят, няма как,

шепне тихо леля Тинка.

Нека поне сключат брак,

дете имат,на годинка.

Може ли таквиз неща?! -

някой чуди се в тълпата.

" Днестакваз е младежта,

много, много я не смятат...“

Писна гайдата...  Възтежко

заиграха сват до свата.

Повод имаха си днеска,

да клюкарстватженурята.