Повторение
И мисля си: в потаен час –
кой от нас ще се повтори?
Нали понякога в екстаз
мълчим, а тишината ни говори?
И жадни за любовен знак,
запалени от топли ласки,
изгаряме мостовете зад нас...
И слагаме надменни маски.
И все вървим, вървим напред
уверени, но без посока...
Забравяме, че има ред.
"Цар далеко. Господ е високо!"
Но идва миг в тъжен ден
и молим на колени Бога.
И търсим взора му студен...
Изгаряни от оня огън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
