Повторение
И мисля си: в потаен час –
кой от нас ще се повтори?
Нали понякога в екстаз
мълчим, а тишината ни говори?
И жадни за любовен знак,
запалени от топли ласки,
изгаряме мостовете зад нас...
И слагаме надменни маски.
И все вървим, вървим напред
уверени, но без посока...
Забравяме, че има ред.
"Цар далеко. Господ е високо!"
Но идва миг в тъжен ден
и молим на колени Бога.
И търсим взора му студен...
Изгаряни от оня огън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
