Повярвал........
за съжаление -голословни.
Въздух под налягане!
Хей, по-далеч с иглата,
че само да допреш
и изчезват в мъглата.
А с тези обещания
изпълнен е живота ми
и даже неизпълнени
поне играят ролята...
Какви са тези глупости?!
Дяволски боли, че всяко
обещание е купчина лъжи!
И всеки път надеждата,
че може би ще стане...
Сълзата непролята, черно отчаяние,
отново обещание.
И този път различно.
Като жена измамно
и като мъж безлично.
Но като дрогата опива те,
криле ти дава за мечти
и в първата стена разбива се
в страх и самота, в сълзи.
И всеки път оставаш сам
с наивника във себе си,
за кой ли път, не знам,
"повярвал" в обещанието следващо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены

ама главата горе живота си има и хубавите страни