15 апр. 2007 г., 22:58

Повярвал........ 

  Поэзия
666 0 3
Даваш обещания безбройни
за съжаление -голословни.
Въздух под налягане!
Хей, по-далеч с иглата,
че само да допреш
и изчезват в мъглата.
А с тези обещания
изпълнен е живота ми
и даже неизпълнени
поне играят ролята...
Какви са тези глупости?!
Дяволски боли, че всяко
обещание е купчина лъжи!
И всеки път надеждата,
че може би ще стане...
Сълзата непролята, черно отчаяние,
отново обещание.
И този път различно.
Като жена измамно
и като мъж безлично.
Но като дрогата опива те,
криле ти дава за мечти
и в първата стена разбива се
в страх и самота, в сълзи.
И всеки път оставаш сам
с наивника във себе си,
за кой ли път, не знам,
"повярвал" в обещанието следващо.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страшно ми хареса стихът ти!
    Поздрави!
  • И всеки път оставаш сам
    с наивника във себе си,
    за кой ли път, не знам,
    "повярвал" в обещанието следващо.


    Силен стих!Хареса ми!
    Поздрав!
  • много добре казано... ние хората сме много наивни ама главата горе живота си има и хубавите страни
Предложения
: ??:??