Apr 15, 2007, 10:58 PM

Повярвал........

  Poetry
854 0 3
Даваш обещания безбройни
за съжаление -голословни.
Въздух под налягане!
Хей, по-далеч с иглата,
че само да допреш
и изчезват в мъглата.
А с тези обещания
изпълнен е живота ми
и даже неизпълнени
поне играят ролята...
Какви са тези глупости?!
Дяволски боли, че всяко
обещание е купчина лъжи!
И всеки път надеждата,
че може би ще стане...
Сълзата непролята, черно отчаяние,
отново обещание.
И този път различно.
Като жена измамно
и като мъж безлично.
Но като дрогата опива те,
криле ти дава за мечти
и в първата стена разбива се
в страх и самота, в сълзи.
И всеки път оставаш сам
с наивника във себе си,
за кой ли път, не знам,
"повярвал" в обещанието следващо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно ми хареса стихът ти!
    Поздрави!
  • И всеки път оставаш сам
    с наивника във себе си,
    за кой ли път, не знам,
    "повярвал" в обещанието следващо.


    Силен стих!Хареса ми!
    Поздрав!
  • много добре казано... ние хората сме много наивни ама главата горе живота си има и хубавите страни

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...