Поздрав от Нангияла
Не излизвай ме, където ветровете брулят.
Там гасят безсрамно вечни факли,
престъпвам заповеди божии, преливам
от тягостни стихове, родени от вопли...
***
Излей ме някъде, където
децата не порастват, а узряват,
в страна на име Нангияла,
в която грешните не стъпват!
Излей ме в огъня, където
аз ще горя, ще се прераждам
писмо от Нангияла ще ти пратя,
със цялата си обич подценена.
Когато ме потърсиш обезвесен,
след мен ще е останала въздишка,
парфюмът ми ти пее нежна песен,
припомняйки, че някога си ме обичал...
А аз ще се заровя сред цветята.
Ще съм роса, с девствеността си засияла,
ще съм дъга, която трудно ще докоснеш,
ефирно махайки на теб от Нангияла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
Усмивки 
