Поздрав от Нангияла
Не излизвай ме, където ветровете брулят.
Там гасят безсрамно вечни факли,
престъпвам заповеди божии, преливам
от тягостни стихове, родени от вопли...
***
Излей ме някъде, където
децата не порастват, а узряват,
в страна на име Нангияла,
в която грешните не стъпват!
Излей ме в огъня, където
аз ще горя, ще се прераждам
писмо от Нангияла ще ти пратя,
със цялата си обич подценена.
Когато ме потърсиш обезвесен,
след мен ще е останала въздишка,
парфюмът ми ти пее нежна песен,
припомняйки, че някога си ме обичал...
А аз ще се заровя сред цветята.
Ще съм роса, с девствеността си засияла,
ще съм дъга, която трудно ще докоснеш,
ефирно махайки на теб от Нангияла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
Усмивки 
