МилиВанили (Виолета Георгиева)
12 73
18 янв. 2009 г., 10:01

Позна ли я? 

  Поэзия
1102 0 4
 

Сънува кал,

тъй черна и дълбока,

как спъва я безмилостно,

без жал

и виждам я до шията затънала!

 

Ала не моли, не крещи, не иска,

сама върви във тъмното напред,

нощта в лицето и се киска,

дъждът вали от яростта обзет...

 

и произвежда кал

тъй черна и дълбока,

не знае никаква посока,

просто върви,

 

защото е безпаметна,

добре разбира че е пак сама

и знае, че ако спре - умряла е,

и не че я е страх от гибелта,

 

ала обича да живее,

свободна, нежна и добра,

обича да се чува как се смее,

а не да тлее във жарта,

 

обича  дългите и маникюри

в червено да са все лакирани,

обича и високите си токчета,

харесва и да се гримира!

 

Допадат и на младостта крилата

допада и на виното вкуса,

не е изгубена във суетата,

ала харесва и такъв света!

 

И има право да върви изправена,

а не да гази във калта,

да я осъждаш е така неправилно,

дали е ясно - аз ли съм това?

 

 

 

© Виолета Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Вил- винаги върви изправена... каквото и да ни поднася живота трябва да сме себе си... независимо дали се харесва на някой друг или не!
  • Наистина обичаш живота, Мили. Умееш да оценяваш дребните радости, а това си е благословия. Върви, лети и живей волно и щастливо!

  • Много хубаво! Браво!
  • "ала обича да живее,
    свободна, нежна и добра,
    обича да се чува как се смее,
    а не да тлее във жарта"

Предложения
: ??:??