Сънува кал,
тъй черна и дълбока,
как спъва я безмилостно,
без жал
и виждам я до шията затънала!
Ала не моли, не крещи, не иска,
сама върви във тъмното напред,
нощта в лицето и се киска,
дъждът вали от яростта обзет...
и произвежда кал
тъй черна и дълбока,
не знае никаква посока, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация