Позна ли я?
Сънува кал,
тъй черна и дълбока,
как спъва я безмилостно,
без жал
и виждам я до шията затънала!
Ала не моли, не крещи, не иска,
сама върви във тъмното напред,
нощта в лицето и се киска,
дъждът вали от яростта обзет...
и произвежда кал
тъй черна и дълбока,
не знае никаква посока,
просто върви,
защото е безпаметна,
добре разбира че е пак сама
и знае, че ако спре - умряла е,
и не че я е страх от гибелта,
ала обича да живее,
свободна, нежна и добра,
обича да се чува как се смее,
а не да тлее във жарта,
обича дългите и маникюри
в червено да са все лакирани,
обича и високите си токчета,
харесва и да се гримира!
Допадат и на младостта крилата
допада и на виното вкуса,
не е изгубена във суетата,
ала харесва и такъв света!
И има право да върви изправена,
а не да гази във калта,
да я осъждаш е така неправилно,
дали е ясно - аз ли съм това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Георгиева Всички права запазени
