Познавам жената от нивата,

копаеща черната угар-съдбата!

Припознавам майка, баба, съседка,

губеща, благодарна, сърдечна.

Вчера мина край нас,

поздрави с усмивка.

Отиде да набере домати -

за чедото, което е на почивка!

Приближих се. Целунах двете ръце -

набръчкани, сухи, но ТОПЛИ!

Погалих с поглед лицето, где тъгата

с бръчки свива гнездо.

Говорят очите още с пламък,

немощна опитва да стане!

Годините много, тежат  като камък -

с бастун в ръката -

иска  все още децата да храни!

 Поклон до земята!!!