Познавам я
460
0
0
Познавам жената от нивата,
копаеща черната угар-съдбата!
Припознавам майка, баба, съседка,
губеща, благодарна, сърдечна.
Вчера мина край нас,
поздрави с усмивка.
Отиде да набере домати -
за чедото, което е на почивка!
Приближих се. Целунах двете ръце -
набръчкани, сухи, но ТОПЛИ!
Погалих с поглед лицето, где тъгата
с бръчки свива гнездо.
Говорят очите още с пламък,
немощна опитва да стане!
Годините много, тежат като камък -
с бастун в ръката -
иска все още децата да храни!
Поклон до земята!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
