13.01.2015 г., 14:59 ч.

Познавам я 

  Поезия
366 0 0
Познавам жената от нивата,
копаеща черната угар-съдбата!
Припознавам майка, баба, съседка,
губеща, благодарна, сърдечна.
Вчера мина край нас,
поздрави с усмивка.
Отиде да набере домати -
за чедото, което е на почивка!
Приближих се. Целунах двете ръце -
набръчкани, сухи, но ТОПЛИ!
Погалих с поглед лицето, где тъгата
с бръчки свива гнездо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Предложения
  • Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...
  • В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
  • Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...

Още произведения »