Позволи да приседна до тебе, рибарю!
Позволи да приседна до тебе, рибарю!
Да вкуся от въздуха морско-пенлив...
Да изхвърля със въдица хорската врява –
ще служи за стръв на прикрити вини.
Да усетя във вените твоята болка –
как чакат те гладни жена и деца...
Ала ти не проклинаш съдбата жестока,
с тез' две ръце храниш семейство, душа...
И поемаш с гърдите си изгреви морски –
в дома си ги носиш, да топлят нощта.
А пък ние – хвърчащи остатъци хорски,
се носим безцелно... Вихрушка листа...
Днес едно от листата край тебе отмаря
и пълни сърцето от твоята сила.
Позволи да приседна до тебе, рибарю,
и пак ще политна недрага-немила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
