JujuBuju

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Имя Миглена Миткова

Следует 36

Последователи 67

Мои комментарии 4K

Комментарии обо мне 4.9K

Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...

През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.

И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?

Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.

Избранные произведения

562 результатов

Уж въздух, а всъщност надежда 🇧🇬

Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...

Поэзия

2017-12-09T13:08:55+02:00 4.8K 33 62

Мокро стихотворение 🇧🇬

Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...

Поэзия » Пейзажная, Другая

2019-03-15T11:34:16+02:00 3.4K 16 28

Пазачът 🇧🇬

Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна
(натежалият грозд е роден върху крехко бесило).
Напращелият въздух изстена далечно и глухо –
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща. ...

Поэзия

2020-02-23T07:18:50+02:00 2.9K 15 19

Не ме обичай 🇧🇬

Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината - ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...

Поэзия » Строгие формы

2018-10-13T10:03:02+03:00 3K 18 20

Писмо до нея 🇧🇬

Нощ е. Отново припламват звездите
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите. ...

Поэзия » Философская

2018-05-27T01:23:49+03:00 3.8K 15 23

Ещё произведения