JujuBuju

Забързано жужи градът, 
а стъпките ми пак блестят...

 

През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.

 

И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?

 

Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.

Избранные произведения
293 результатов
Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...
  1446  30  56 
Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...
  610  14  26 
Нощ е. Отново припламват звездите
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите. ...
  803  15  24 
Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината - ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...
  543  17  20 
Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна.
Натежалият грозд е родено от нея бесило.
Напращелият въздух изстена далечно и глухо -
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща. ...
  210  12  20 
Предложения
: ??:??