Позволи ми да те обичам...
Знам, че не бива...
Позволи ми - с болка изричам
поне миг да бъда щастлива...
Позволи ми да те желая
и да се моля тихо за теб...
Обичта ми към теб грях е - аз зная,
но просто съм земен човек...
Позволи ми да те целувам
дори само в съня,
ласките твои аз да жадувам,
за да не бъда толкова сама...
Позволи ми да те обичам,
докато дишам поне...
В любов аз да се вричам
на теб, мое мъжко момче...
Дори и след смъртта - ще се моля
и моята душа след твоята ще тича...
Макар нивга да не бъда твоя -
позволи ми сега ПРОСТО ДА ТЕ ОБИЧАМ!...
© Райна Недялкова Все права защищены