17 окт. 2008 г., 17:07

***(прах от думи)

774 0 16

 

в очите си събирам
прах от думи
(не)премълчани
(не)помислени
болят
със всеки полъх на зеници
да се изплачат
да се оцветят
с искри и звук и (с)мисъл


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, че сте тук! Много!

  • Доренце! Тези думички, ако знаеш къде ми заседнаха!!!
    Онази вечер няколко пъти ги прочетох и аха да рекна нещо, но не можах. Свиха се на топка в гърлото ми и там си останаха! И сега не мога нищо смислено да кажа, но ще ги запомня! За дълго!...
    Прегръдки от мен! Много!!!***
  • Доре,защо все в душата,защо все в душата...
    Разби ме,ама ГУШИ!!!
  • пречисти ме...стана ми светло...с обич, мила Дорче.
  • Твоите думи винаги

    се оцветяват
    с искри и звук и (с)мисъл
    Каке*!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...