Сам си ти!

Море от облаци.

Страховито ми звучи!

Къде си ти?

Прашинка в пространството!

Безцелно плувайки в нищото!

Плуваш и се мъчиш и нищо не постигаш!

И никъде не стигаш! Ти!?!

И къде си ти? Какво си ти?

И не искаш това да продължи!

Защото сам си ти!

Страхът голям  е, нали?!?

И нищо си ти!

И в един миг? Мизерен миг! Нищожен миг!

Едно въпросче преминава, но ехти! В твоята глава!

Късметлия си ти, може би? И всичко изчезва! Сякаш

от лош сън се будиш ти! Но, уви, отваряш очи,

от страх затворени!

И отново си там. Море от облаци.

Тъмни, черни, безкрайни.