Прашинка
846
0
1
Сам си ти!
Море от облаци.
Страховито ми звучи!
Къде си ти?
Прашинка в пространството!
Безцелно плувайки в нищото!
Плуваш и се мъчиш и нищо не постигаш!
И никъде не стигаш! Ти!?!
И къде си ти? Какво си ти?
И не искаш това да продължи!
Защото сам си ти!
Страхът голям е, нали?!?
И нищо си ти!
И в един миг? Мизерен миг! Нищожен миг!
Едно въпросче преминава, но ехти! В твоята глава!
Късметлия си ти, може би? И всичко изчезва! Сякаш
от лош сън се будиш ти! Но, уви, отваряш очи,
от страх затворени!
И отново си там. Море от облаци.
Тъмни, черни, безкрайни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Гюров Все права защищены
