MrGyurov (Валентин Гюров)
20

Nov 8, 2011, 2:03 PM

Прашинка

Poetry

845 0 1

Сам си ти!

Море от облаци.

Страховито ми звучи!

Къде си ти?

Прашинка в пространството!

Безцелно плувайки в нищото!

Плуваш и се мъчиш и нищо не постигаш!

И никъде не стигаш! Ти!?!

И къде си ти? Какво си ти?

И не искаш това да продължи!

Защото сам си ти!

Страхът голям е, нали?!?

И нищо си ти!

И в един миг? Мизерен миг! Нищожен миг!

Едно въпросче преминава, но ехти! В твоята глава!

Късметлия си ти, може би? И всичко изчезва! Сякаш

от лош сън се будиш ти! Но, уви, отваряш очи,

от страх затворени!

И отново си там. Море от облаци.

Тъмни, черни, безкрайни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Вале, като за четвърта публикация е все пак нещо. По Пътя / който и да е той/ е важно не да бързаш, а да не спираш. Не спирай да пишеш, а за овациите от Голямата Зала има време!

2011-11-08T18:24:43+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0