Прашната китара

Днес забрави спомените ни красиви,

помня всичко - дори и думите горчиви.

Кой ще ме накара да остана?

Завинаги скова ми в лед сърцето и душата.

Плача... и не мога да повярвам.

Скъпа, виж ме, като свещ догарям.

Пиша и на хартия думите неказани,

очите ми без твойте са толкова наказани.

Ръцете са студени без дъха ти топъл,

повярвах в теб и сърцето безгранично бях отворил.

Колко нежност, колко топлина

има в тази нощ, а ти заспиваш пак сама.

Свети ангели носеха в мен жарта,

запалваха в сърцето ми страстта и любовта.

Ден... последен ден...

Да си моя - остани с мен!

Скъпа... мила моя,

кажи за теб какво да сторя?!

Душата ми е прашна изоставена китара,

мълчалива и без струни - тъне във забрава.