Днес забрави спомените ни красиви,
помня всичко - дори и думите горчиви.
Кой ще ме накара да остана?
Завинаги скова ми в лед сърцето и душата.
Плача... и не мога да повярвам.
Скъпа, виж ме, като свещ догарям.
Пиша и на хартия думите неказани,
очите ми без твойте са толкова наказани.
Ръцете са студени без дъха ти топъл,
повярвах в теб и сърцето безгранично бях отворил.
Колко нежност, колко топлина
има в тази нощ, а ти заспиваш пак сама.
Свети ангели носеха в мен жарта,
запалваха в сърцето ми страстта и любовта.
Ден... последен ден...
Да си моя - остани с мен!
Скъпа... мила моя,
кажи за теб какво да сторя?!
Душата ми е прашна изоставена китара,
мълчалива и без струни - тъне във забрава.
© Росица Алексиева Всички права запазени