15 янв. 2008 г., 12:08

Празни страници

883 0 2
Седя тихо, прелиствам страници,
търся ухание на старо мастило,
а откривам тънките граници
на нашето приятелство гнило.

Мишки прегризаха думите,
пълнещи въздуха с нас,
а ние прогонихме римите
с викове сякаш без глас.

Съчинихме си стари истории
в книги за теб и за мен,
пълни с грешни теории
за свят днес разгромен.

Далеч сме, не ще се погледнем,
защото цял рафт ни дели.
Един скучен роман и една предистория,
останали без мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...