15 янв. 2008 г., 12:08
Седя тихо, прелиствам страници,
търся ухание на старо мастило,
а откривам тънките граници
на нашето приятелство гнило.
Мишки прегризаха думите,
пълнещи въздуха с нас,
а ние прогонихме римите
с викове сякаш без глас.
Съчинихме си стари истории
в книги за теб и за мен,
пълни с грешни теории
за свят днес разгромен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация