15 ene 2008, 12:08

Празни страници

886 0 2
Седя тихо, прелиствам страници,
търся ухание на старо мастило,
а откривам тънките граници
на нашето приятелство гнило.

Мишки прегризаха думите,
пълнещи въздуха с нас,
а ние прогонихме римите
с викове сякаш без глас.

Съчинихме си стари истории
в книги за теб и за мен,
пълни с грешни теории
за свят днес разгромен.

Далеч сме, не ще се погледнем,
защото цял рафт ни дели.
Един скучен роман и една предистория,
останали без мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...