Дали любов ми липсва страстна,
или приятелство със скорост бясна?
Сълзи се стичат по лицето,
празно място има в сърцето.
Животът в мен бушува лудо,
да излезе бързо иска щуро,
но няма с кой, къде и как,
самотна в къщи аз съм пак.
На кого доверие да имам,
за мой приятел да го считам,
в деня подкрепа да ми дава,
а с обич вечерта дарява.
В този свят лъжовен
искам аз човек гальовен,
дали приятел, или два,
не искам аз да сам сама.
Щастие да има сутринта,
огън да ме завладява вечерта
и никога сама...
Приятели от злато по-ценни,
като слънцето гореща любовта ни,
бързо да живея
и много да се смея.