Празнота
Безжизнен, измъчен стон от нищото извира,
времето безкрайно спъва се за миг - и спира!
Секунда на безвремие. Отминали моменти,
въртят се те безпирно върху мойта кинолента.
Вечност във един кратък стоп прелива,
чувства, спомени, емоции - всичко си отива!
Душата празна, безвъзвратно охладена,
от тъга и много болка е сломена!
Истината бавно покрай мен минава и нахлува,
тя е тази, която те разсича и завинаги лекува...
Къде замина тази обич непреодолима,
къде е ласката тъй неповторима?
Гняв и ярост ме притискат във прегръдка здрава,
дъхът ми спира, съдира ме и никой не прощава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
