Жива ли бях или не бях? 

Сънувах ли или будна бях? 

Всичко свърши и аз разбрах, 

че не сънувам, а в общ кошмар живея с тях. 

Слънцето изгря, но е сърдито. 

Лъчите му не галят моето лице. 

Сърцето бие и макар разбито. 

Защо половината от него взе? 

Защо захвърли любовта ми? 

В затвор със сенки ме затвори ти. 

Защо отново търсят теб ръцете? 

Защо повтарям още ''остани''? 

След малко слънцето залязва,

тъй както сутринта изгря.

Душата ми е пълна, а всъщност доста празна. 

Как ли го описваш това? 

Сега ще легна и макар да знам, 

Душата ми покой не ще намери... 

Сега си с някоя, а всъщност - доста сам. 

Изгубен ли се чувстваш вече?