8.03.2013 г., 10:26

Празнота

930 0 0

Жива ли бях или не бях? 

Сънувах ли или будна бях? 

Всичко свърши и аз разбрах, 

че не сънувам, а в общ кошмар живея с тях. 

Слънцето изгря, но е сърдито. 

Лъчите му не галят моето лице. 

Сърцето бие и макар разбито. 

Защо половината от него взе? 

Защо захвърли любовта ми? 

В затвор със сенки ме затвори ти. 

Защо отново търсят теб ръцете? 

Защо повтарям още ''остани''? 

След малко слънцето залязва,

тъй както сутринта изгря.

Душата ми е пълна, а всъщност доста празна. 

Как ли го описваш това? 

Сега ще легна и макар да знам, 

Душата ми покой не ще намери... 

Сега си с някоя, а всъщност - доста сам. 

Изгубен ли се чувстваш вече?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Анатолиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....