8.03.2013 г., 10:26

Празнота

941 0 0

Жива ли бях или не бях? 

Сънувах ли или будна бях? 

Всичко свърши и аз разбрах, 

че не сънувам, а в общ кошмар живея с тях. 

Слънцето изгря, но е сърдито. 

Лъчите му не галят моето лице. 

Сърцето бие и макар разбито. 

Защо половината от него взе? 

Защо захвърли любовта ми? 

В затвор със сенки ме затвори ти. 

Защо отново търсят теб ръцете? 

Защо повтарям още ''остани''? 

След малко слънцето залязва,

тъй както сутринта изгря.

Душата ми е пълна, а всъщност доста празна. 

Как ли го описваш това? 

Сега ще легна и макар да знам, 

Душата ми покой не ще намери... 

Сега си с някоя, а всъщност - доста сам. 

Изгубен ли се чувстваш вече?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Анатолиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...