5 янв. 2007 г., 23:52

Преболя

1.1K 0 25
С благодарност към всички, които ми подадоха ръка.

Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи.

Ще дочакам до първия сняг
да повие със нежност земята
и под него да гният в пръстта
всички стари вини неизплакани.

Ще се върна във себе си, знам
и в червената жар на огнището
без остатък, в едно ще горят
всички болки, лъжи и обиди!

И когато с надежда отвън
южен повей покани капчука
да събуди земята със звън
и заспалият дрян се рапукне,

ще отворя с надежда очи,
всяка багра с сърце да обгърна
и на ваш’та протегната длан
в стих, пропит от любов да отвърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Преболя, ето, пак се усмихвам
    и е синьо небето, лъчисто.
    ...
    Чудесен стих, Дани!
    Имаш нежна усмивка...радвай ни по-често с нея, мила!
  • Чудесен е стихът ти!
    Чудесна си и самата ти!
    "Ще се върна във себе си, знам
    и в червената жар на огнището
    без остатък, в едно ще горят
    всички болки, лъжи и обиди!"
    Да бъде!!!


  • Честит имен ден и тук, Данче
    Радвам се много на този твой стих!
    Здрава да си!
  • Честит имен ден!
    Да ти е живо и здраво името, и ти да си жива и здрава!
  • Честит имен ден, мила Дани,
    желая ти повече твърдост и амбиция,
    бъди над дребните проблемчета,
    твърде високо си с поезията, която пишеш,
    над тях...Успех!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...