Преболя
С благодарност към всички, които ми подадоха ръка.
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи.
Ще дочакам до първия сняг
да повие със нежност земята
и под него да гният в пръстта
всички стари вини неизплакани.
Ще се върна във себе си, знам
и в червената жар на огнището
без остатък, в едно ще горят
всички болки, лъжи и обиди!
И когато с надежда отвън
южен повей покани капчука
да събуди земята със звън
и заспалият дрян се рапукне,
ще отворя с надежда очи,
всяка багра с сърце да обгърна
и на ваш’та протегната длан
в стих, пропит от любов да отвърна.
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи.
Ще дочакам до първия сняг
да повие със нежност земята
и под него да гният в пръстта
всички стари вини неизплакани.
Ще се върна във себе си, знам
и в червената жар на огнището
без остатък, в едно ще горят
всички болки, лъжи и обиди!
И когато с надежда отвън
южен повей покани капчука
да събуди земята със звън
и заспалият дрян се рапукне,
ще отворя с надежда очи,
всяка багра с сърце да обгърна
и на ваш’та протегната длан
в стих, пропит от любов да отвърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
