Преброй до сто преди да кажеш сбогом
Посвещавам го на Н.
Събрахме се като стрелките на часовник,
тиктакащи във ритъма-любов.
Наивни с ласките на стар любовник,
изгарящ в трепета на порив нов.
Изпепелени в мощните окови,
времето за нас изцяло спря,
оставихме момента да говори,
а той редеше прелестни слова.
Сега какво е по-различно,
защо ги криеш очите си,кажи,
ден след ден до болка прозаични,
живеем в страх и бавно се рушим.
Преброй до сто преди да кажеш сбогом,
преброй до сто и пак си помисли,
щракни със пръсти станеш ли готова,
пред теб са истини или лъжи.
Събрахме се като стрелките на часовник,
тиктакащи във ритъма-любов.
Наивни с ласките на стар любовник,
изгарящ в трепета на порив нов.
Изпепелени в мощните окови,
времето за нас изцяло спря,
оставихме момента да говори,
а той редеше прелестни слова.
Сега какво е по-различно,
защо ги криеш очите си,кажи,
ден след ден до болка прозаични,
живеем в страх и бавно се рушим.
Преброй до сто преди да кажеш сбогом,
преброй до сто и пак си помисли,
щракни със пръсти станеш ли готова,
пред теб са истини или лъжи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
